yotovava (Валентина Йотова)
2644 22365
Feb 19, 2019, 9:22 AM

Риза за самотни нощи 

  Poetry » Love
690 8 9

Прежалих вече хиляди неща,
които знам, че няма да се сбъднат –
скиталецът щурец – взривил нощта,
в затвора на безкрайната окръжност,

 

коприненият паяк връз везмо
защурал се из тънките му бримки,
и неизпратено до теб писмо,
с което казвах колко си ми липсвал,

 

и лятото ми с първия ми грях,
и зимата на късния ми полет.
Не съм запомнила дали не бях
трева под твоя бял прозорец.

 

Не си отивай. Страх ме е без теб
да не объркам кода за излизане.
Със мислите си криви – на верев,
уших ти най-безпаметната риза.

 

В.Й., 18 февруари, 2019, София

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??