yotovava (Валентина Йотова)
2627 22179
19 feb 2019, 9:22

Риза за самотни нощи 

  Poesía » De amor
674 8 9

Прежалих вече хиляди неща,
които знам, че няма да се сбъднат –
скиталецът щурец – взривил нощта,
в затвора на безкрайната окръжност,

 

коприненият паяк връз везмо
защурал се из тънките му бримки,
и неизпратено до теб писмо,
с което казвах колко си ми липсвал,

 

и лятото ми с първия ми грях,
и зимата на късния ми полет.
Не съм запомнила дали не бях
трева под твоя бял прозорец.

 

Не си отивай. Страх ме е без теб
да не объркам кода за излизане.
Със мислите си криви – на верев,
уших ти най-безпаметната риза.

 

В.Й., 18 февруари, 2019, София

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??