Nov 19, 2012, 11:26 PM

Ризи 

  Poetry » Love
1429 1 19
Жените на Ямбол в живота ми влизат напряко,
не търсят в кръвта ми завои, пресечки горчиви.
За тяхна целувка бих няколко вечности чакал,
на ада в десетия кръг, ако трябва, отивам.
Жените на Ямбол отдавна не вярват на думи
или в разноликата трайност и щедрост на жеста.
Когато ме гледат, особено при пълнолуние, ...
сърцето ми, грешното, вляво отново наместват.
Когато се влюбят, слънца лягат в техните дири,
приличат на Тунджа, която едрее напролет.
И раждат деца. Не деца, а досущ богатири,
чиито души и под робство не хващат мазоли. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Random works
: ??:??