19 нояб. 2012 г., 23:26
Жените на Ямбол в живота ми влизат напряко,
не търсят в кръвта ми завои, пресечки горчиви.
За тяхна целувка бих няколко вечности чакал,
на ада в десетия кръг, ако трябва, отивам.
Жените на Ямбол отдавна не вярват на думи
или в разноликата трайност и щедрост на жеста.
Когато ме гледат, особено при пълнолуние, ...
сърцето ми, грешното, вляво отново наместват.
Когато се влюбят, слънца лягат в техните дири,
приличат на Тунджа, която едрее напролет.
И раждат деца. Не деца, а досущ богатири,
чиито души и под робство не хващат мазоли. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация