Роден дом

Aug 21, 2012, 10:46 AM

Poetry » Civilian

642 0 0

Роден дом

Пада прах от старите картини.
Стаята е в бледо златно.
Светлината скришом се промъква
през пролуките на лятото.

Спомените плуват в тишината.
Въздухът ми връща детството.
Само, че ги няма мама, татко…
Но пък обичта - остава вечна…

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Роден дом

Свързани произведения

Comments

Random works