Роден дом

21.08.2012 г., 10:46 ч.

Поезия » Гражданска

640 0 0

Роден дом

Пада прах от старите картини.
Стаята е в бледо златно.
Светлината скришом се промъква
през пролуките на лятото.

Спомените плуват в тишината.
Въздухът ми връща детството.
Само, че ги няма мама, татко…
Но пък обичта - остава вечна…

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Роден дом

Свързани произведения

Коментари

Предложения