Роден дом

21 ago 2012, 10:46

Poesía » Civil

721 0 0

Роден дом
Пада прах от старите картини.
Стаята е в бледо златно.
Светлината скришом се промъква
през пролуките на лятото.
Спомените плуват в тишината.
Въздухът ми връща детството.
Само, че ги няма мама, татко…
Но пък обичта - остава вечна…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Роден дом

Искате да прочетете повече?

Propuestas