Роден дом

21 ago 2012, 10:46

Poesía » Civil

641 0 0

Роден дом

Пада прах от старите картини.
Стаята е в бледо златно.
Светлината скришом се промъква
през пролуките на лятото.

Спомените плуват в тишината.
Въздухът ми връща детството.
Само, че ги няма мама, татко…
Но пък обичта - остава вечна…

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Роден дом

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas