Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
Jul 19, 2022, 3:23 PM  

Роза, кръст, камък бял... 

  Poetry » Phylosophy, Civilian
335 4 8

Аленее не кръв, а срамът по чела на герои,
грозни хули – дамгосват навеки рода и боли.
Всички чужди са толкова мили, добри и са свои,
а от своите чакай кама, или нож и дали,

 

от децата си свидни на глас неведнъж поругана,
ще отърси Родината горда балканска снага
и проклела млекото си – кръв да е щом не остана,
никой верен – слуги да са, Боже! Преди и сега.

 

Аз ще сложа софра за умрелите (живи и няма),
шепа пръст до сърцето – и дето ме носят нозе.
Роза, кръст, камък бял тъжна песен, що зная от мама
и душата си българска – другото дяволът взе.

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??