Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
19.07.2022 г., 15:23 ч.  

Роза, кръст, камък бял... 

  Поезия » Философска, Гражданска
332 4 8

Аленее не кръв, а срамът по чела на герои,
грозни хули – дамгосват навеки рода и боли.
Всички чужди са толкова мили, добри и са свои,
а от своите чакай кама, или нож и дали,

 

от децата си свидни на глас неведнъж поругана,
ще отърси Родината горда балканска снага
и проклела млекото си – кръв да е щом не остана,
никой верен – слуги да са, Боже! Преди и сега.

 

Аз ще сложа софра за умрелите (живи и няма),
шепа пръст до сърцето – и дето ме носят нозе.
Роза, кръст, камък бял тъжна песен, що зная от мама
и душата си българска – другото дяволът взе.

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??