С погубени мечти

May 1, 2013, 10:37 AM

Poetry » Love

376 0 3

Към мене слънцето поглежда.
С луната вечер си шептим.
Все още имам аз надежда,
че нещо можем да спасим.
И утре ще се видим двама
да разговаряме за нас.
Ще се почерпим с двеста грама...
Ще поговориме на глас.
Защо така не ни потръгна
и гасне нашата любов?
През бури съм готов да тръгна
и да прекрача този ров. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

С погубени мечти

Want to read more?

Random works