koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
1 may 2013, 10:37

С погубени мечти 

  Poesía » De amor
345 0 3

Към мене слънцето поглежда.

С луната вечер си шептим.

Все още имам аз надежда,

че нещо можем да спасим.

 

И утре ще се видим двама

да разговаряме за нас.

Ще се почерпим с двеста грама...

Ще поговориме на глас.

 

Защо така не ни потръгна

и гасне нашата любов?

През бури съм готов да тръгна

и да прекрача този ров.

 

Но щом и думите са с пясък

и кашлят нашите гърди,

то всичко ще пропадне с трясък

преди дори да се роди.

 

И нека слънцето се мръщи,

луна да спре да ми шепти.

Ще се затворя аз във къщи

с погубени от теб мечти.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??