С погубени мечти

1.05.2013 г., 10:37 ч.

Поезия » Любовна

375 0 3

Към мене слънцето поглежда.
С луната вечер си шептим.
Все още имам аз надежда,
че нещо можем да спасим.
И утре ще се видим двама
да разговаряме за нас.
Ще се почерпим с двеста грама...
Ще поговориме на глас.
Защо така не ни потръгна
и гасне нашата любов?
През бури съм готов да тръгна
и да прекрача този ров. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

С погубени мечти

Искате да прочетете повече?

Предложения