Отива си една година,
изплела своята дантела.
Загасва старата камина
и тишината е приела.
Отива си, но знае вече,
че късче в теб е съхранено
и, че в годините далече,
навярно ще е споделено.
Отива си, но с пълни шепи
от изгреви с копринен шепот.
Отива си с мечти нелепи
и залези с вълшебен трепет. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up