Отива си една година,

изплела  своята дантела.
Загасва старата камина
и тишината е приела.

Отива си, но знае вече,
че късче в теб е съхранено
и, че в годините далече,
навярно ще е споделено.

Отива си, но с пълни шепи
от изгреви с копринен шепот.
Отива си с мечти нелепи
и залези с вълшебен трепет.

Отива си една година,
преплела радост и терзание.
Отива си една година,
раздала чест и разкаяние.

Предава своята корона
с надежда, вяра и  любов.
И спуска края днес на склона 
с последен зов и благослов.