Не приличат на вино и хляб
изтънелите мои надежди,
тъй нелепо съшити с ръката на лемав чирак,
дето псува живота насън
и го гледа под вежди.
От една ли паница гощавам
Любов и Тъга,
че едната е сита, а другата вечно ме хапе?
И когато се дави последния кокал дължа
на голямата мъдрост, която напразно оставя.
Не отварям сърце, ни прозорец,
ни лист. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up