С разширени зеници
Не приличат на вино и хляб
изтънелите мои надежди,
тъй нелепо съшити с ръката на лемав чирак,
дето псува живота насън
и го гледа под вежди.
От една ли паница гощавам
Любов и Тъга,
че едната е сита, а другата вечно ме хапе?
И когато се дави последния кокал дължа
на голямата мъдрост, която напразно оставя.
Не отварям сърце, ни прозорец,
ни лист.
Нямам пулс, даже поглед и думи.
В паметта пиршествата са все от сълзи
дето мият краката на мумии.
Та защо да ми трябват и вино, и хляб...
и Луна с разширени зеници...
Не очаква от никого моят инат
да превърже ранените птици.
Свързани произведения
Коментари
-
И аз...явно трябва да се връщам понякога...&
-
И пак се върнах тук...
-
Аплодисменти!
-
Благодаря , че ви има!
-
Ти наистина повдигаш поетичното ниво в сайта и го правиш по категоричен начин с прекрасната си поезия! Неподражаема сила на внушението с метафоричност, която води читателите до екстаз! Няма да се уморя да те аплодирам, талантливке!
-
Прекрасно! Силни аплодисменти!
-
С възхищение пред умението да създаваш красота!...
И с благодарност, че ни потапяш в своя неповторим поетичен свят!... -
И тук го прочетох с възхита, Райне.
Споделям казаното от Мисана и те поздравявам че повдигаш нивото в сайта.
Вдъхновени и творчески да са дните ти! -
Много сте ми скъпи...благодаря ви сърдечно!
-
Красиво е - лично, изстрадано...
-
Има рани, за които хлябът и виното не са достатъчни. Райне, не знам за любовта и тъгата, но определено вдъхновението се възползва от паничената ти гостоприемност на 100%.
-
"Ранените птици!"
-
Четох с "Разширени зеници".Прекрасен стих!
-
Прекрасна поезия! Налага се ти да превъзваш ранените птици!
-
Благодаря, за Поезията!
-
"От една ли паница гощавам
Любов и Тъга,
че едната е сита, а другата вечно ме хапе?"
Впечатляващо и очарователно! -
Гениално нямам думи! Потопих се в едно непознато измерение, а усещането е нарисувано ярко и запомнящо се!
-
Благодаря, Младене и вие ми залипсвахте....ще се четем, приятелю!
-
Силна поетична изповед! Пиршество на поетичната образност. Сякаш стремглаво тичах по главозамайваща естетическа стълба, докато стигнах до редовете:
"Нямам пулс, даже поглед и думи.
В паметта пиршествата са все от сълзи
дето мият краката на мумии."
И като отговор, сякаш даден от небето, последва:
"Та защо да ми трябват и вино, и хляб...
и Луна с разширени зеници...
Не очаква от никого моят инат
да превърже ранените птици."
Великолепно стихотворение! Поставям в Любими. Липсваше, Райна!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Без теб магията се губи!
Дано се върнеш пак отново!💗💗💗