12 янв. 2018 г., 23:14

С разширени зеници 

  Поэзия » Другая
2490 24 21

Не приличат на вино и хляб
изтънелите мои надежди,
тъй нелепо съшити с ръката на лемав чирак,
дето псува живота насън 
и го гледа под вежди.
От една ли паница гощавам
Любов и Тъга,
че едната е сита, а другата вечно ме хапе?
И когато се дави последния кокал дължа
на голямата мъдрост, която напразно оставя.
Не отварям сърце, ни прозорец,
ни лист.
Нямам пулс, даже поглед и думи.
В паметта пиршествата са все от сълзи
дето мият краката на мумии.
Та защо да ми трябват и вино, и хляб...
и Луна с разширени зеници...
Не очаква от никого моят инат
да превърже ранените птици.

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Райне, радвам се да те видя отново!
    Без теб магията се губи!
    Дано се върнеш пак отново!💗💗💗
  • И аз...явно трябва да се връщам понякога...&
  • И пак се върнах тук...
  • Аплодисменти!
  • Благодаря , че ви има!
  • Ти наистина повдигаш поетичното ниво в сайта и го правиш по категоричен начин с прекрасната си поезия! Неподражаема сила на внушението с метафоричност, която води читателите до екстаз! Няма да се уморя да те аплодирам, талантливке!
  • Прекрасно! Силни аплодисменти!
  • С възхищение пред умението да създаваш красота!...
    И с благодарност, че ни потапяш в своя неповторим поетичен свят!...
  • И тук го прочетох с възхита, Райне.
    Споделям казаното от Мисана и те поздравявам че повдигаш нивото в сайта.
    Вдъхновени и творчески да са дните ти!
  • Много сте ми скъпи...благодаря ви сърдечно!
  • Красиво е - лично, изстрадано...
  • Има рани, за които хлябът и виното не са достатъчни. Райне, не знам за любовта и тъгата, но определено вдъхновението се възползва от паничената ти гостоприемност на 100%.
  • "Ранените птици!"
  • Четох с "Разширени зеници".Прекрасен стих!
  • Прекрасна поезия! Налага се ти да превъзваш ранените птици!
  • Благодаря, за Поезията!
  • "От една ли паница гощавам
    Любов и Тъга,
    че едната е сита, а другата вечно ме хапе?"

    Впечатляващо и очарователно!
  • Гениално нямам думи! Потопих се в едно непознато измерение, а усещането е нарисувано ярко и запомнящо се!
  • Благодаря, Младене и вие ми залипсвахте....ще се четем, приятелю!
  • Силна поетична изповед! Пиршество на поетичната образност. Сякаш стремглаво тичах по главозамайваща естетическа стълба, докато стигнах до редовете:

    "Нямам пулс, даже поглед и думи.
    В паметта пиршествата са все от сълзи
    дето мият краката на мумии."

    И като отговор, сякаш даден от небето, последва:

    "Та защо да ми трябват и вино, и хляб...
    и Луна с разширени зеници...
    Не очаква от никого моят инат
    да превърже ранените птици."

    Великолепно стихотворение! Поставям в Любими. Липсваше, Райна!
Предложения
: ??:??