Apr 19, 2007, 11:24 PM
С това да си отида
Наранени пеперудени крила,
разсипани
боите на дъгата
златистото на слънцето
зацапаха.
Удавена реката
в мътни бързеи.
Помръкна светлината
в окото на щурец,
Надраска
сетивата
до кръв
опънатата струна -
фалшиви тонове
агония
или ирония.
А слънчевите зайчета се втурнаха
изплашени
да скрият топлината
на падащ лист,
целунат от кафявото
на мъдростта -
непомъдряла.
Сребриста нишка
нейде зад челото
и спомени за пролет.
До живот...
С това да си отида
разсипани
боите на дъгата
златистото на слънцето
зацапаха.
Удавена реката
в мътни бързеи.
Помръкна светлината
в окото на щурец,
Надраска
сетивата
до кръв
опънатата струна -
фалшиви тонове
агония
или ирония.
А слънчевите зайчета се втурнаха
изплашени
да скрият топлината
на падащ лист,
целунат от кафявото
на мъдростта -
непомъдряла.
Сребриста нишка
нейде зад челото
и спомени за пролет.
До живот...
С това да си отида
© Мери Добрева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Поздравления, Мариана!!!
-
безкрайна си...преливаш в необята!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Прекрасно.. колкото и да са леки думите, колкото и да тече мисълта, трябва четеш бавно, защото има много казана мъдрост в стихотворението ти.
Браво!