19 апр. 2007 г., 23:24

С това да си отида 

  Поэзия
518 0 3
Наранени пеперудени крила,
разсипани
боите на дъгата
златистото на слънцето
зацапаха.
Удавена реката
в мътни бързеи.
Помръкна светлината
в окото на щурец,
Надраска
сетивата
до кръв
опънатата струна -
фалшиви тонове
агония
или ирония.
А слънчевите зайчета се втурнаха
изплашени
да скрият топлината
на падащ лист,
целунат от кафявото
на мъдростта -
непомъдряла.
Сребриста нишка
нейде зад челото
и спомени за пролет.
До живот...

С това да си отида

© Мери Добрева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Модернизмът ми е може би любимото направление в литературата... а аз определям творбата ти като модернистична
    Прекрасно.. колкото и да са леки думите, колкото и да тече мисълта, трябва четеш бавно, защото има много казана мъдрост в стихотворението ти.
    Браво!
  • Поздравления, Мариана!!!
  • безкрайна си...преливаш в необята!
Предложения
: ??:??