С това да си отида

19.04.2007 г., 23:24 ч.

Поезия

519 0 3

Наранени пеперудени крила,
разсипани
боите на дъгата
златистото на слънцето
зацапаха.
Удавена реката
в мътни бързеи.
Помръкна светлината
в окото на щурец,
Надраска
сетивата
до кръв
опънатата струна -
фалшиви тонове
агония
или ирония.
А слънчевите зайчета се втурнаха
изплашени
да скрият топлината
на падащ лист,
целунат от кафявото
на мъдростта -
непомъдряла.
Сребриста нишка
нейде зад челото
и спомени за пролет.
До живот...

С това да си отида

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

SiZzLe^^f (Мария Калайджиева)

2007-05-01T13:40:16+03:00

Модернизмът ми е може би любимото направление в литературата... а аз определям творбата ти като модернистична
Прекрасно.. колкото и да са леки думите, колкото и да тече мисълта, трябва четеш бавно, защото има много казана мъдрост в стихотворението ти.
Браво!
Романтик (Христо Костов)

2007-04-20T09:31:09+03:00

Поздравления, Мариана!!!
дакота (Дакота)

2007-04-19T23:32:32+03:00

безкрайна си...преливаш в необята!