Поредна нощ самотна,

до мене мъжко тяло спи...

Душата в мене тъй сиротна

тихичко за любовта шепти ...

Мислите ми пак някъде летят

отново искат да ме отвлекат.

Някъде в нечии влюбени очи,

някъде където няма самота и сълзи...

Аз бленувам за любов и за лъчи...

Сърцето ми от любов да порасте ...

Но имам само спящото лице...

и огън,който упорито гасне...

Ще си сипя чаша вино пак,

поне за малко да се утеша...

че до мен заспива някой,

но аз съм толкова сама...