Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
Jul 6, 2012, 9:56 AM

Сама съм 

  Poetry » Other
628 0 6

Онемял си,

може би забравил,

че ти бях небе

и синева.

Пустееща забрава

си прегърнал,

а ликът ми

си обгърнал с вечерта.

Ала мен

бездумни нощи водят

към зора

на твоите очи

и лъчите

нежно ме целуват

вместо

топлите ти устни.

Измълчах се

да обичам тихо.

Извалях се

в дъждове от песни

по капчуци

в жарени заници

и сама зорея

сред тревите росни.

Слънцето посрещам

и изпращам

с натежали

от любов очи,

ако онямал си,

значи ли да вярвам,

че невиждащ си,

любими ти...







 

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??