6.07.2012 г., 9:56 ч.

Сама съм 

  Поезия » Друга
675 0 6
Онемял си,
може би забравил,
че ти бях небе
и синева.
Пустееща забрава
си прегърнал,
а ликът ми
си обгърнал с вечерта.
Ала мен
бездумни нощи водят
към зора
на твоите очи ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Предложения
: ??:??