Онемял си,
може би забравил,
че ти бях небе
и синева.
Пустееща забрава
си прегърнал,
а ликът ми
си обгърнал с вечерта.
Ала мен
бездумни нощи водят
към зора
на твоите очи ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.