yotovava (Валентина Йотова)
2626 22177
May 12, 2009, 2:48 PM

Самодива 

  Poetry » Love
594 0 6

В гората царувам на сън неподвластна,
извирам в зелено мъхнато и топло море
от лишеи, плъзнали в щурм по стъблата,
нанизали облаци в твоето синьо небе.

Не спирай да пиеш звуци от моята песен,
в крилата на птиците волност търси,
когато преливам в карминено-жълто наесен
и моля през зимата гола – Ела ме стопли!

Шепти боязливо как от мен запленен си,
озъртай се, някой да не би да е чул
твоята изповед, с думи раними и лесни,
а после забравяй с усмивки наум.


Насочих пътеката бавно да тръгне към тебе,
излез от сумрака тайнствен и див.
Дано ме сънуваш някоя нощ непотребна.
А после се питай защо ли си жив…

11.05.2009

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??