yotovava (Валентина Йотова)
2626 22178
12.05.2009 г., 14:48 ч.

Самодива 

  Поезия » Любовна
595 0 6

В гората царувам на сън неподвластна,
извирам в зелено мъхнато и топло море
от лишеи, плъзнали в щурм по стъблата,
нанизали облаци в твоето синьо небе.

Не спирай да пиеш звуци от моята песен,
в крилата на птиците волност търси,
когато преливам в карминено-жълто наесен
и моля през зимата гола – Ела ме стопли!

Шепти боязливо как от мен запленен си,
озъртай се, някой да не би да е чул
твоята изповед, с думи раними и лесни,
а после забравяй с усмивки наум.


Насочих пътеката бавно да тръгне към тебе,
излез от сумрака тайнствен и див.
Дано ме сънуваш някоя нощ непотребна.
А после се питай защо ли си жив…

11.05.2009

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??