Самодива

12 may 2009, 14:48

Poesía » De amor

609 0 6

В гората царувам на сън неподвластна,
извирам в зелено мъхнато и топло море
от лишеи, плъзнали в щурм по стъблата,
нанизали облаци в твоето синьо небе.

Не спирай да пиеш звуци от моята песен,
в крилата на птиците волност търси,
когато преливам в карминено-жълто наесен
и моля през зимата гола – Ела ме стопли!

Шепти боязливо как от мен запленен си,
озъртай се, някой да не би да е чул
твоята изповед, с думи раними и лесни,
а после забравяй с усмивки наум.

Насочих пътеката бавно да тръгне към тебе,
излез от сумрака тайнствен и див.
Дано ме сънуваш някоя нощ непотребна.
А после се питай защо ли си жив…

11.05.2009

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

face04 (Таня Кирилова)

2009-05-13T07:59:31+03:00

Убийствен финал!Поздравления!
voda (Елица Ангелова)

2009-05-12T22:01:18+03:00

Ще дойде. На самодивскa хубост не се устоява...
Хубав стих, Валентина! Много!
lea (Лилия)

2009-05-12T21:16:45+03:00

Прекрасно е! Ех, тази самодива...
petinka67 (Петя Кръстева)

2009-05-12T16:20:23+03:00

"... и самодиви в бели премени..."
Звучна си, волна, уханна,
а той нека се пита защо ли е жив!
Sotir (Сотир Михайлов)

2009-05-12T15:47:58+03:00

Леееееееее ле
"Насочих пътеката бавно да тръгне към тебе..."
Ама си дива самодива )))
Станчева65 (Галя Станчева)

2009-05-12T15:03:28+03:00

Много е хубво!Докосна ме!