Apr 19, 2009, 10:56 PM

Саморазрушение 

  Poetry » Other
636 0 3

ОТНОВО побягнах...
A толкова близо беше върхът!
Но вече без сили останах...
Безмилостно смачка светът
последната моя отбрана.

Попаднах в тази мрачна земя,
където мислите срещат прегради,
братски ръкувах се със страха,
след него прегърнах смъртта...

Нищо е всичко, което виждам,
от думи преглътнати заслепен.
Късове натрошено достойнство
рани прорязват дълбоко във мен...

Безпомощен протягам ръце
към образа ти бавно бледнеещ...
Сам пронизах своето сърце!
Пропадам стремително в пропастта...
Надолу... надолу...

© Александър All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??