ОТНОВО побягнах...
A толкова близо беше върхът!
Но вече без сили останах...
Безмилостно смачка светът
последната моя отбрана.
Попаднах в тази мрачна земя,
където мислите срещат прегради,
братски ръкувах се със страха,
след него прегърнах смъртта...
Нищо е всичко, което виждам,
от думи преглътнати заслепен.
Късове натрошено достойнство
рани прорязват дълбоко във мен...
Безпомощен протягам ръце
към образа ти бавно бледнеещ...
Сам пронизах своето сърце!
Пропадам стремително в пропастта...
Надолу... надолу...
© Александър Todos los derechos reservados