merry_petkova (Мария Петкова)
3 1
Mar 28, 2008, 11:38 PM

Самота 

  Poetry » Other
547 0 1

Часовникът трака зловещо,

отброява минутите на самота.

Та тя е толкоз дълго тук, в мен.

Пронизваме и си отива, изчезва заедно с нощта.

Глухи писъци раздират пак душата.

Глухи писъци от болка и зловеща самота.

Но ето идва пак денят, маската и после,

после пак нощта.

Нима това е моята съдба?

Сама неразбрана от света?

© Мария Петкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??