Самота

28.03.2008 г., 23:38 ч.

Поезия » Друга

551 0 1

Часовникът трака зловещо,

отброява минутите на самота.

Та тя е толкоз дълго тук, в мен.

Пронизваме и си отива, изчезва заедно с нощта.

Глухи писъци раздират пак душата.

Глухи писъци от болка и зловеща самота.

Но ето идва пак денят, маската и после,

после пак нощта.

Нима това е моята съдба?

Сама неразбрана от света?

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.