merry_petkova (Мария Петкова)
3 1
28 мар. 2008 г., 23:38

Самота 

  Поэзия » Другая
548 0 1

Часовникът трака зловещо,

отброява минутите на самота.

Та тя е толкоз дълго тук, в мен.

Пронизваме и си отива, изчезва заедно с нощта.

Глухи писъци раздират пак душата.

Глухи писъци от болка и зловеща самота.

Но ето идва пак денят, маската и после,

после пак нощта.

Нима това е моята съдба?

Сама неразбрана от света?

© Мария Петкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??