falkon777 (Грета Станчева)
4 7
Dec 20, 2007, 9:53 PM

Самота 

  Poetry » Phylosophy
1198 0 8
Живея самотно, пред мен е гората.
Със мене са всички и пак съм сама.
Към мен са отправени толкова погледи,
и въпреки всичко, аз пак съм сама.
Над мене звездите намигат унесени,
под мене се стеле тиха мъгла...
Навсякъде хора, колички и есени,
в душата ми грее самотна жена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Грета Станчева All rights reserved.

Random works
: ??:??