Живея самотно, пред мен е гората.
Със мене са всички и пак съм сама.
Към мен са отправени толкова погледи,
и въпреки всичко, аз пак съм сама.
Над мене звездите намигат унесени,
под мене се стеле тиха мъгла...
Навсякъде хора, колички и есени,
в душата ми грее самотна жена.
© Грета Станчева Всички права запазени
Много, много топли пожелания!