20 dic 2007, 21:53

Самота 

  Poesía » Filosófica
1099 0 8

Живея самотно, пред мен е гората.

Със мене са всички и пак съм сама.

Към мен са отправени толкова погледи,

и въпреки всичко, аз пак съм сама.

 

Над мене звездите намигат унесени,

под мене се стеле тиха мъгла...

Навсякъде хора, колички и есени,

в душата ми грее самотна жена.

© Грета Станчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • От днес определено вече няма да си самотна...
    Много, много топли пожелания!
  • Поздравления и от мен...
  • Много готено!
  • Намери пътечка през гората и ще излезеш на полянка... Поздрав и от мен!
  • ТАкива като теб, намират винаги най- доброто. Не се отчайвай - там някаде те чакат.... БРАВО!!! МНОГО ДОБРО!!!
  • много е хубаво
    и да знаеш,че няма да си дълго сама,просто трябва да го вярваш
  • Хареса ми !!! Супер яко е ! 6-ца от мене
  • Добре дошла...И от днес вече няма да си самотна...Тук в сайта всички са много мили.Сигурна съм,че ще откриеш нови приятели...Иначе поздравления за стиха...Публикувай още..имаш талант...Успех!
Propuestas
: ??:??