Уж сме двама, а мълчим.
Самотата в душите ни убива.
Ти не си за мен, нито аз за теб.
По-добре сами да продължим.
Броим звездите с въздишки,
скъсаните нишки между
нас лепим, но мъглата си остава.
Не става! Това не е любов!
Гнилото превзема цялото -
умира тялото. Да не се виним!
Пътят се разделя на пътечки-
криволичат и не правят дом! ...