10 mar 2015, 21:28

Самота 

  Poesía
403 0 4
Уж сме двама, а мълчим.
Самотата в душите ни убива.
Ти не си за мен, нито аз за теб.
По-добре сами да продължим.
Броим звездите с въздишки,
скъсаните нишки между
нас лепим, но мъглата си остава.
Не става! Това не е любов!
Гнилото превзема цялото -
умира тялото. Да не се виним!
Пътят се разделя на пътечки-
криволичат и не правят дом! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??