Щом с мислите останем насаме,
отпиваме на глътки самотата.
Понесли буен вятър на крилете,
в галоп летят към своята голгота.
Стрелките спрели бързо се завъртат,
боят се сякаш миг да не изпуснат.
Любови и омрази все отмерват,
в неистов порив бързат да възкръснат.
Сънят сърдито вечер ни напуска,
обиден и не носи ни надежди.
Нощта студена хватка не отпуска,
на кръст разпъва, гледа изпод вежди. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up