Самотата - привилегия на Бог
Щом с мислите останем насаме,
отпиваме на глътки самотата.
Понесли буен вятър на крилете,
в галоп летят към своята голгота.
Стрелките спрели бързо се завъртат,
боят се сякаш миг да не изпуснат.
Любови и омрази все отмерват,
в неистов порив бързат да възкръснат.
Сънят сърдито вечер ни напуска,
обиден и не носи ни надежди.
Нощта студена хватка не отпуска,
на кръст разпъва, гледа изпод вежди.
Несбъдната събужда се зората.
Часовникът не спира да тиктака.
Единствен Бог владее самотата.
Нас някой с обич някъде ни чака.
Ромашка, 19.08.2023 г.
© Златка Чардакова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Чудесно е! И завършва с надежда...
-
Самотата ни буди навсякъде!
Стих с разкошен финал, Ромашка. Поздравление! -
Винаги - финалът!
-
Красив финал, Злати!
Много е хубаво! -
Да, Злати, това е самотата - хвърляш поглед към себе си и изплуват всички терзания...!
Красив финал! Поздравявам те!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Благодаря, Влади, наистина в такива моменти се преоткриеаме!
Буди ни, Младене, винаги и навдвкъде! Благодаря ти!
Сърдечно благодаря, Ина!
Благодаря за подкррпата, Ники!
Скити, благодаря! Изплувалите терзания са съвестта ни, която ни държи с изправени глави.