Щом с мислите останем насаме,
отпиваме на глътки самотата.
Понесли буен вятър на крилете,
в галоп летят към своята голгота.
Стрелките спрели бързо се завъртат,
боят се сякаш миг да не изпуснат.
Любови и омрази все отмерват,
в неистов порив бързат да възкръснат.
Сънят сърдито вечер ни напуска,
обиден и не носи ни надежди.
Нощта студена хватка не отпуска,
на кръст разпъва, гледа изпод вежди. ...