Самотна е душата,

самотна във нощта.

Плаче тя ,ридае,

самотна над листа.

Нощта пуснала е своето було.

Само едно прозорче свети,

а там една душа

мъждука тихичко сама.

Бавно гасне животът в нея,

чаша алкохол до нея.

Защо не може да намери?

Защо се лута в мрачните постели?

Иска обич всеотдайна,

истинска, безкрайна.

Само топлина, закрила -

непринудена и мила.

Протяга тя ръце,

а в мрака пак с чашата сама.

Пише над листа и

проклина тез думи, тез слова.

Искам те така първична,

моя ярка мъничка звезда.

Искам твойта топлина

да сгрява моята душа.

Нищо друго значение няма,

то е само измама.

Аз не мога така да живея!

Затова отивам си вече,

но едно-единствено зная -

ще те търся и пак ще блуждая!