Самотна роза
Червена роза – дар на любовта
сама посрещна утрото в парка.
А как щастлива беше през нощта –
свидетел на любов красива, жарка.
Сълзи-роса по розата блестяха,
сълзи от мъка и от самота.
Тя спомни си как тук щастливи бяха
момиче и момче, и любовта.
Тук снощи на любимото момиче
поднесе роза влюбено момче.
Със роза искаше да я закичи – ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up