2 abr 2017, 21:56

Самотна роза 

  Poesía » Civil
917 3 1
Самотна роза
Червена роза – дар на любовта
сама посрещна утрото в парка.
А как щастлива беше през нощта –
свидетел на любов красива, жарка.
Сълзи-роса по розата блестяха,
сълзи от мъка и от самота.
Тя спомни си как тук щастливи бяха
момиче и момче, и любовта.
Тук снощи на любимото момиче
поднесе роза влюбено момче.
Със роза искаше да я закичи – ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Събева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??