Самотна роза

Червена роза – дар на любовта

сама посрещна утрото в парка.

А как щастлива беше през нощта –

свидетел на любов красива, жарка.

Сълзи-роса по розата блестяха,

сълзи от мъка и от самота.

Тя спомни си как тук щастливи бяха

момиче и момче, и любовта.

Тук снощи на любимото момиче

поднесе роза влюбено момче.

Със роза искаше да я закичи –

в любов без думи тъй да се врече.

Но тръгнаха си. Розата остана

забравена на пейката сама.

И как боли сърцето, като рана –

на розата с чувствителна душа!

Март 2017 г.