Липсва ми когато,
всичко беше песен,
водката – стотинки,
с шотове по десет.
Любовите цинични,
обгръщаха ни в плесен,
но заедно, различни,
доживявахме до есен.
Лирически редяхме,
спомени, забрани,
и по цели нощи пяхме,
със сърцата нями. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up