Липсва ми когато,
всичко беше песен,
водката – стотинки,
с шотове по десет.
Любовите цинични,
обгръщаха ни в плесен,
но заедно, различни,
доживявахме до есен.
Лирически редяхме,
спомени, забрани,
и по цели нощи пяхме,
със сърцата нями. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация