* За миговете на тъма и бури; за любовта отвъд нея и за това, че тя не изисква     чувство за притежание, защото не изисква... За екзистенциализма и отрицанито у себе си...*

Океанът е пъртина - без да го нагазиш, не можеш да преминеш.

Вихърът са земните слова, неизречени сред забулената правда.

Окопи, удушили всяка суета - тъй суетна всред представите.

Да се изкажеш за това, че си влюбен пред самия себе си - безумие!

Че си влюбен в младостта на живота - в потока, от който

си отпил сока на Земята след Възкресение!

Безумна лудост! Безумна истина! Търпение!

Ако не страдаш сред пътя - Път няма!

Ако не обичаш по пътя - Слово няма!

Без любовта Светлината я няма!

Без светлината и таз яма, що вси сме сред нея,

виси над скала, сам себе раздала, и просто я няма!

И да я гледаш - тя е без значение,

щом сърцето е пусто от противоречия.

А сърцето, борейки се в себе си да извоюва покров -

да извоюва покров - хладен гроб, без хладно оръжие,

а с нож суров!

В хладината е пусто без сливането с мига.

Вечността е начало, пресечено с любовта!

Светлината е сила, любовта е заря!

В Бога се е покрила, за да стане съдба!

Сочат с пръст онзи, опитал от хляба.

Грешен бил този, целунал любовта по устата!

А сърцето бие се в себе си в ритъм „ Живея”,

а онзи, не познал радостта по лицето, пред теб пак ще немее!

- Ти знаеш ли как се обича свободно?!

Ти знаеш ли как се ражда радостта преломна?!

Ако мълчиш и ме гледаш - вземи лопата и бягай -

гроб на присмехулството зад някоя сграда полагай!

Не живеят звездите за миг - те са вечни!

Не залязва слънцето нощем, а луната свети и в ден!