* За миговете на тъма и бури; за любовта отвъд нея и за това, че тя не изисква чувство за притежание, защото не изисква... За екзистенциализма и отрицанито у себе си...*
Океанът е пъртина - без да го нагазиш, не можеш да преминеш.
Вихърът са земните слова, неизречени сред забулената правда.
Окопи, удушили всяка суета - тъй суетна всред представите.
Да се изкажеш за това, че си влюбен пред самия себе си - безумие!
Че си влюбен в младостта на живота - в потока, от който
си отпил сока на Земята след Възкресение!
Безумна лудост! Безумна истина! Търпение!
Ако не страдаш сред пътя - Път няма!
Ако не обичаш по пътя - Слово няма!
Без любовта Светлината я няма!
Без светлината и таз яма, що вси сме сред нея, ...