* За миговете на тъма и бури; за любовта отвъд нея и за това, че тя не изисква чувство за притежание, защото не изисква... За екзистенциализма и отрицанито у себе си...*
Океанът е пъртина - без да го нагазиш, не можеш да преминеш.
Вихърът са земните слова, неизречени сред забулената правда.
Окопи, удушили всяка суета - тъй суетна всред представите.
Да се изкажеш за това, че си влюбен пред самия себе си - безумие!
Че си влюбен в младостта на живота - в потока, от който
си отпил сока на Земята след Възкресение!
Безумна лудост! Безумна истина! Търпение!
Ако не страдаш сред пътя - Път няма!
Ако не обичаш по пътя - Слово няма!
Без любовта Светлината я няма!
Без светлината и таз яма, що вси сме сред нея,
виси над скала, сам себе раздала, и просто я няма!
И да я гледаш - тя е без значение,
щом сърцето е пусто от противоречия.
А сърцето, борейки се в себе си да извоюва покров -
да извоюва покров - хладен гроб, без хладно оръжие,
а с нож суров!
В хладината е пусто без сливането с мига.
Вечността е начало, пресечено с любовта!
Светлината е сила, любовта е заря!
В Бога се е покрила, за да стане съдба!
Сочат с пръст онзи, опитал от хляба.
Грешен бил този, целунал любовта по устата!
А сърцето бие се в себе си в ритъм „ Живея”,
а онзи, не познал радостта по лицето, пред теб пак ще немее!
- Ти знаеш ли как се обича свободно?!
Ти знаеш ли как се ражда радостта преломна?!
Ако мълчиш и ме гледаш - вземи лопата и бягай -
гроб на присмехулството зад някоя сграда полагай!
Не живеят звездите за миг - те са вечни!
Не залязва слънцето нощем, а луната свети и в ден!
© Криста Все права защищены