valia1771 (Ивон)
371 11611
Feb 11, 2010, 10:41 AM

Сега не питай 

  Poetry » Love
783 0 16

Един ден,

когато пламъкът във нас угасне,

мечтите са пътека извървяна,

ще седнем пред камината домашна,

с две златни чаши, пълна кана.

 

Ще гледаме как огънят гори,

ще го разпалваме със спомени,

без рани,

сега не питай, много ме боли,

сега е просто много рано.

 

© Ивон All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??