Сега не питай

Feb 11, 2010, 10:41 AM

Poetry » Love

826 0 16

Един ден,
когато пламъкът във нас угасне,
мечтите са пътека извървяна,
ще седнем пред камината домашна,
с две златни чаши, пълна кана.
Ще гледаме как огънят гори,
ще го разпалваме със спомени,
без рани,
сега не питай, много ме боли,
сега е просто много рано.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Сега не питай

Want to read more?

Random works